Атмосферата е такава. А и си тръгна така от самото начало. Хората се чувстват по-защитени там, не идва всеки.
„Маргарита и Шопара“, картината, която стои до пианото, ни я донесе един от първите ни клиенти. Той всяка вечер идваше, душицата. И един път каза: „Имам една много готина картина, обаче през деня съм на работа, а след работа идвам тук и няма как да й се порадвам вкъщи. По-добре да я донеса тук.“ И я донесе, подари ни я. А мъжът и жената от картон, които често бъркат с Дон Кихот и Санчо Панса, са на една мацка, която за да се дипломира в НАТФИЗ, работата й беше от такива фигури. И ни подари една от тях.
Него ни го подари Ицко Финци. А самият Ицко го доведе синът му – Самуел, той ни е редовен клиент, когато си е в България.
Всяка сряда. Първо Ицко свиреше на цигулка заедно с Пармачето на пиано. Сега, когато Пармачето почина, продължихме традицията. Обикновено свирят Еко, Митко Карамфилов и други. Много приятни музиканти се появяват.
Така е. Ето, Чезария Евора сме я слушали с години, фънк, туистове. Твърдо такава музика. Не сме променяли стила.
Не. 2-3 дни собственикът ме молеше да отида да го видя. Отидох и там ми остана душата. То и Георги Димитров още битува от време на време там.
Не знаеш ли? Преди да стане заведение, това е било печатница. Първо, през 1900 година е било помещение, в което са се гледали кончетата, които са теглели трамваите. После е станало печатница, има дори легенда, че Георги Димитров е печатал нелегалните си позиви именно тук. И сега от време на време, като започнат да падат чаши, ей така, без нищо, казвам: „Ето, Гошо пияницата пак дойде. (смее се)
Уиски и текила.
Викам: „Айде, по леглата!“. Едва съм ги изхвърляла сутрин. Не искат да си тръгват и това е. До 12 на обяд стоя един, няма да му споменавам името. Беше си внушил, че на съседната тераса има папарак и чака да го снима. Виж, в „Ялта“ си имаше охрана. Те си ги изкарваха и си ги качваха на такси. А някои си ги оставяхме да спят. Сутрин, докато свърши ревизията, си става към 9, събуждаме ги и те, вече росни-росни, си заминават.
Да, идва примерно в петък вечерта, оставям ги рано сутринта в събота, вечерта в събота отивам отново на смяна и те още са там. Случвало се е. Има хора с такава… сила на духа, да речем. (смее се)
Да, „Спартакус“ беше само уикенда, през седмицата си беше „Хамбара“.
Може би защото обичам да предугаждам какво носи удоволствие на хората. Обичам да им е приятно, както на мен ми е приятно.
Да, страшно много. Освен познанства, имам и приятелства.
Една мацка, наша приятелка, дойде една вечер с някакво гадже – грък. И той поръчва: „Две бири“ и аз на шега казвам „400 лева“. Той наистина извади толкова, въпреки че разбра смешката. И ми ги остави.
Защото, мило, си знаят. Знаят си дяволите. Предполага се, че не сме чели книги нощем, нали? Не че не сме се опитвали. Но нощта е за това – за разтоварване. И, разбира се, този статус беше шега. Никога не бих го направила.
P.S. „Ало, Комар! Знаеш ли какво никога не съм знаела, а и сега забравих да питам!? Защо ти викат Комара?“ „Защото, мило, като бях малка и бях ужасно слаба, и комарите много ме хапеха. И когато това се случваше, се издувах зверски. Затова.“