Албена Комара – няма такъв барман

Албена Комара – няма такъв барман

27 февруари ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Основното ядро там винаги е било на хора на изкуството.

Атмосферата е такава. А и си тръгна така от самото начало. Хората се чувстват по-защитени там, не идва всеки.

Дори интериорът си дължите на хора на изкуството май. От кого ви е голямата картина?

„Маргарита и Шопара“, картината, която стои до пианото, ни я донесе един от първите ни клиенти. Той всяка вечер идваше, душицата. И един път каза: „Имам една много готина картина, обаче през деня съм на работа, а след работа идвам тук и няма как да й се порадвам вкъщи. По-добре да я донеса тук.“ И я донесе, подари ни я. А мъжът и жената от картон, които често бъркат с Дон Кихот и Санчо Панса, са на една мацка, която за да се дипломира в НАТФИЗ, работата й беше от такива фигури. И ни подари една от тях.

А пианото?

Него ни го подари Ицко Финци. А самият Ицко го доведе синът му – Самуел, той ни е редовен клиент, когато си е в България.

Колко често се свири на него?

Всяка сряда. Първо Ицко свиреше на цигулка заедно с Пармачето на пиано. Сега, когато Пармачето почина, продължихме традицията. Обикновено свирят Еко, Митко Карамфилов и други. Много приятни музиканти се появяват.

А иначе каква е основната музика, май не се сменя много често? Спомням си, че и аз едно време съм носила дискове. Някак си посетителите определяха музиката.

Така е. Ето, Чезария Евора сме я слушали с години, фънк, туистове. Твърдо такава музика. Не сме променяли стила.

През 98-ма, когато започна работа там, вярваше ли, че ще се превърне в такова място?

Не. 2-3 дни собственикът ме молеше да отида да го видя. Отидох и там ми остана душата. То и Георги Димитров още битува от време на време там.

Георги Димитров?!

Не знаеш ли? Преди да стане заведение, това е било печатница. Първо, през 1900 година е било помещение, в което са се гледали кончетата, които са теглели трамваите. После е станало печатница, има дори легенда, че Георги Димитров е печатал нелегалните си позиви именно тук. И сега от време на време, като започнат да падат чаши, ей така, без нищо, казвам: „Ето, Гошо пияницата пак дойде. (смее се)

Какво най-много се пие в баровете вечер?

Уиски и текила.

А сутрин, когато препилите не искат да си тръгват, какво правиш? Особено ако си в заведение без охрана.

Викам: „Айде, по леглата!“. Едва съм ги изхвърляла сутрин. Не искат да си тръгват и това е. До 12 на обяд стоя един, няма да му споменавам името. Беше си внушил, че на съседната тераса има папарак и чака да го снима. Виж, в „Ялта“ си имаше охрана. Те си ги изкарваха и си ги качваха на такси. А някои си ги оставяхме да спят. Сутрин, докато свърши ревизията, си става към 9, събуждаме ги и те, вече росни-росни, си заминават.

Има ли хора, които имат сили за два поредни дни без да се прибират?

Да, идва примерно в петък вечерта, оставям ги рано сутринта в събота, вечерта в събота отивам отново на смяна и те още са там. Случвало се е. Има хора с такава… сила на духа, да речем. (смее се)

А „Спартакус“? Също славни години бяха. И там поработи малко.

Да, „Спартакус“ беше само уикенда, през седмицата си беше „Хамбара“.

И винаги си водиш клиентите с теб. Защо им е толкова приятно на хората около теб?

Може би защото обичам да предугаждам какво носи удоволствие на хората. Обичам да им е приятно, както на мен ми е приятно.

От толкова много работа зад бара и толкова хора, които срещна, направи ли приятелства?

Да, страшно много. Освен познанства, имам и приятелства.

Кой е най-големият бакшиш, който си получавала?

Една мацка, наша приятелка, дойде една вечер с някакво гадже – грък. И той поръчва: „Две бири“ и аз на шега казвам „400 лева“. Той наистина извади толкова, въпреки че разбра смешката. И ми ги остави.

Миналата година пусна статус, в който заяви, че ще пишеш автобиография. Много хора се „изплашиха“. Защо?

Защото, мило, си знаят. Знаят си дяволите. Предполага се, че не сме чели книги нощем, нали? Не че не сме се опитвали. Но нощта е за това – за разтоварване. И, разбира се, този статус беше шега. Никога не бих го направила.

P.S. „Ало, Комар! Знаеш ли какво никога не съм знаела, а и сега забравих да питам!? Защо ти викат Комара?“ „Защото, мило, като бях малка и бях ужасно слаба, и комарите много ме хапеха. И когато това се случваше, се издувах зверски. Затова.“

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино