Албена Комара – няма такъв барман

Тя знае много повече отколкото ще разкаже в това интервю. Познавам я като пазител на нощни грехове, въпреки че от няколко години е сменила попрището и вече приготвя и разлива здравословни смутита по-често от колкото текила. Разбира се, всички знаят, че това е някакво съмнително прикритие, защото никой не си спомня да я е виждал денем.

27 февруари ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 10'

Албена Комара – няма такъв барман

27 февруари ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Нали знаете, че барманът често е нещо повече от психотерапевт? Или поне барманът, който обича работата си. Този конкретен барман, за когото говоря, налива не само напитки, но и умело борави с емоциите на клиентите си вече почти 20 години. Пред нея са се събирали и разделяли врагове и приятели, раждали са се добри и не толкова добри идеи, пило се е, пяло се е, спяло се е, споделяло се е и най-странното – колкото и да са се излагали хората, винаги са се връщали отново. Тя е лицето на не едно и две култови софийски заведения и има невероятната способност да те види веднъж, да запомни завинаги как се казваш и какво пиеш. Тя носи красивото име Албена, но всички я наричат Комара.

 

Интервюто представя Албена Комара. Повече от барман. 

Как от учител в детска градина стана барман? Всъщност педагогика ли си завършила?

Завърших гимназия. По това време майката на певицата Роберта, която ми е близка приятелка, беше учителка в детска градина и един ден ме покани да замествам нейна колежка, защото смяташе, че ще се справя добре. И се оказа права. Директорката на градината, която от своя страна също не беше педагог, а юрист, много ме хареса и направо ми даде група. 3-годишни.

Най-малките?! Хвърлила те е в дълбокото… Кога беше това?

Преди 10 ноември. И си представи –  аз с дълга коса, с „джон ленънки“ очила и с BMX. Повечето родители ми бяха връстници и аз още отначало им заявих, че „другарка” няма да бъда. Да ме наричат децата „госпожица“. Тогава това с „госпожиците“ беше малко по-сложно и директорката каза, че ще ми разреши, само ако всички родители подпишат, че са съгласни. Всички подписаха. Един ден идват на проверка някакви от инспектората примерно и я чувам: „Вие не сте ли чели за госпожица Рада в „Под игото”? Айде, стига вече глупости!“ И така като „госпожица“ изкарах 3-4 години, дори съм ги водила 3 пъти на море.

И после защо се отказа? Явно ти е било на сърце.

Запознах се с Боньо Лунгов и Лили Игнатова. Те направиха общ спектакъл с гимнастички и куклите на Боньо, беше страхотно. Точно в началото на демокрацията. Аз организирах цялото това нещо. Тичах напред-назад – събирах ги, организирах ги… Пак детска градина, но в по-пораснал вид.

Как попадна зад бара?

Един ден един приятел ми се обади и каза, че с Олга (пак приятелка) са направили кръчма. И започва: „Къде ще ходите по другите заведения с твоите приятели? Ела си стани един барман и си пийте тук.“ Така и стана. 98-ма година беше. И наистина беше само за приятели. Помниш ли,че заключвахме в началото? Раздавахме ключове само на отбрани хора и без тези ключове не можеше да се влезе. Само близки на много близки имаха достъп. Тези ключове още работят, между другото.

Значи вратата не е сменяна вече колко – 17-18 години?

Нищо не е сменяно (смее се).

Как ти беше в началото? Тези дълги нощни смени са убийствени.

Тогава бях млада, нямах никакъв проблем.  Знаеш, обърнеш се и то станало 6 сутринта.

Добре де, дори да не ти се доспива, не се ли уморяваш от хората? Ти общуваш с всички!

Аз съм такъв тип – зареждам се от общуването с хората, особено ако са ми приятни. Има и всякакви идиоти, разбира се. Идва ти да му разбиеш главата в бара, но по това време клиенти бяха предимно приятели.

Забелязала съм и нещо друго – виждаш някой клиент и го запомняш завинаги – име, професия, приятели, всичко. Каква е тази памет?

Те повечето от клиентите там бяха едни и същи, тоест редовни. Идваш един път и оставаш завинаги клиент, това е положението. И на втория-третия път зная кой с кого ще дойде, кой какво пие, кой с кого ще си отиде, всичко. Има и случаи, когато много радушно ме спират хора на улицата да си говорим, очевидно се познаваме, но аз трудно се сещам или изобщо не се сещам кои са. Водя диалог, разбира се, от който разбирам горе-долу откъде се познаваме. Не трябва да ми се сърдят.

Има ли нещо като неписани правила на вас, барманите, които спазвате, когато видите, че между двама от вашите клиенти нещата не вървят добре, отиват на бой например?

Аз повечето клиенти ги познавам, зная кои са кибритлиите и ако дойдат по едно и също време, ги разделям в двата края на бара. А пък като знам, че ще си допаднат, ги слагам един до друг.

Мачмейкър значи?

Да. С нарастване на алкохола ги наблюдавам, но никога не сме ползвали паник бутон в „Хамбара“, защото всички си бяха наши хора и ги разтървавахме. Сдобрявала съм и смъртни врагове. Един път се търсят да се сбиват двама мои много близки приятели. Първи идва единият, после – другият. Аз им казвам: „Вижте к`во, това така няма да стане! Сядайте сега тука!” И им сипвам по едно. На другата вечер пристигат – първи приятели.

Те и много двойки са тръгнали оттам.

Много ясно. И сватба сме имали.

На мен най-хубавият рожден ден ми беше в „Хамбара“. Беше толкова отдавна, че дори няма да споменавам преди колко години.

Не си единствена. Много чутовни рождени дни е имало там.

Много хора са минали оттам, обаче съм забелязала, че някак си тези, които не са за там, сами го разбират, не повтарят.

О, да, така е. Въпреки че последните две години се наложи да постоя на вратата и да „поизчистя“ посетителите. Не е място за всеки. Чули-недочули и идват. Ама “Не може“. „Как така не може?“, питат. „Ами така, частно парти, не може.“ Не могат да разберат защо. Много ме дразни простотията и нахалството. Най-много от всичко.

Основното ядро там винаги е било на хора на изкуството.

Атмосферата е такава. А и си тръгна така от самото начало. Хората се чувстват по-защитени там, не идва всеки.

Дори интериорът си дължите на хора на изкуството май. От кого ви е голямата картина?

„Маргарита и Шопара“, картината, която стои до пианото, ни я донесе един от първите ни клиенти. Той всяка вечер идваше, душицата. И един път каза: „Имам една много готина картина, обаче през деня съм на работа, а след работа идвам тук и няма как да й се порадвам вкъщи. По-добре да я донеса тук.“ И я донесе, подари ни я. А мъжът и жената от картон, които често бъркат с Дон Кихот и Санчо Панса, са на една мацка, която за да се дипломира в НАТФИЗ, работата й беше от такива фигури. И ни подари една от тях.

А пианото?

Него ни го подари Ицко Финци. А самият Ицко го доведе синът му – Самуел, той ни е редовен клиент, когато си е в България.

Колко често се свири на него?

Всяка сряда. Първо Ицко свиреше на цигулка заедно с Пармачето на пиано. Сега, когато Пармачето почина, продължихме традицията. Обикновено свирят Еко, Митко Карамфилов и други. Много приятни музиканти се появяват.

А иначе каква е основната музика, май не се сменя много често? Спомням си, че и аз едно време съм носила дискове. Някак си посетителите определяха музиката.

Така е. Ето, Чезария Евора сме я слушали с години, фънк, туистове. Твърдо такава музика. Не сме променяли стила.

През 98-ма, когато започна работа там, вярваше ли, че ще се превърне в такова място?

Не. 2-3 дни собственикът ме молеше да отида да го видя. Отидох и там ми остана душата. То и Георги Димитров още битува от време на време там.

Георги Димитров?!

Не знаеш ли? Преди да стане заведение, това е било печатница. Първо, през 1900 година е било помещение, в което са се гледали кончетата, които са теглели трамваите. После е станало печатница, има дори легенда, че Георги Димитров е печатал нелегалните си позиви именно тук. И сега от време на време, като започнат да падат чаши, ей така, без нищо, казвам: „Ето, Гошо пияницата пак дойде. (смее се)

Какво най-много се пие в баровете вечер?

Уиски и текила.

А сутрин, когато препилите не искат да си тръгват, какво правиш? Особено ако си в заведение без охрана.

Викам: „Айде, по леглата!“. Едва съм ги изхвърляла сутрин. Не искат да си тръгват и това е. До 12 на обяд стоя един, няма да му споменавам името. Беше си внушил, че на съседната тераса има папарак и чака да го снима. Виж, в „Ялта“ си имаше охрана. Те си ги изкарваха и си ги качваха на такси. А някои си ги оставяхме да спят. Сутрин, докато свърши ревизията, си става към 9, събуждаме ги и те, вече росни-росни, си заминават.

Има ли хора, които имат сили за два поредни дни без да се прибират?

Да, идва примерно в петък вечерта, оставям ги рано сутринта в събота, вечерта в събота отивам отново на смяна и те още са там. Случвало се е. Има хора с такава… сила на духа, да речем. (смее се)

А „Спартакус“? Също славни години бяха. И там поработи малко.

Да, „Спартакус“ беше само уикенда, през седмицата си беше „Хамбара“.

И винаги си водиш клиентите с теб. Защо им е толкова приятно на хората около теб?

Може би защото обичам да предугаждам какво носи удоволствие на хората. Обичам да им е приятно, както на мен ми е приятно.

От толкова много работа зад бара и толкова хора, които срещна, направи ли приятелства?

Да, страшно много. Освен познанства, имам и приятелства.

Кой е най-големият бакшиш, който си получавала?

Една мацка, наша приятелка, дойде една вечер с някакво гадже – грък. И той поръчва: „Две бири“ и аз на шега казвам „400 лева“. Той наистина извади толкова, въпреки че разбра смешката. И ми ги остави.

Миналата година пусна статус, в който заяви, че ще пишеш автобиография. Много хора се „изплашиха“. Защо?

Защото, мило, си знаят. Знаят си дяволите. Предполага се, че не сме чели книги нощем, нали? Не че не сме се опитвали. Но нощта е за това – за разтоварване. И, разбира се, този статус беше шега. Никога не бих го направила.

P.S. „Ало, Комар! Знаеш ли какво никога не съм знаела, а и сега забравих да питам!? Защо ти викат Комара?“ „Защото, мило, като бях малка и бях ужасно слаба, и комарите много ме хапеха. И когато това се случваше, се издувах зверски. Затова.“

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър