Ръцете му са различни. Едната длан е по-голяма, по-груба, другата – по-продълговата, с по-нежни, издължени пръсти. Идва на срещата ни с нея – с цигулката си. Докосва я с любов. Говори за музиката като нещо, без което не може. Дори не знае какво да отговори на въпроса: „Ако не беше музикант, с какво щеше да се занимаваш?“

Когато той и брат му Максим преди осем години се появяват в офиса на фондация „Америка за България“, те все още не знаят с какви размери и бързина ще се развие идеята им. Там се появяват с една цел: „Класическата музика да стигне до всяко дете в България“.

Така се раждат програмите „Фортисмо Фест“, „Фортисимо Фамилия“ и „Фортисимо в клас“. „Фортисимо в клас“ расте с вдъхновението и любовта на основателя си, и днес вече е достигнала до над 16 000 ученици от над 50 училища в 15 български града.

Затова Интервюто ви среща с цигуларя Хари Ешкенази.

Вие сте четирима братовчеди (по двама братя) и всички се занимавате с класическа музика. Успешно при това. Как се случи така?

Всеки се движи с таланта си и всеки струва толкова, колкото струва последният му концерт. Конспирация няма, ще трябва да те разочаровам (смее се).

Не казвай, че просто и четиримата като деца в един момент сте избрали да станете музиканти!

Ние сме музикантска фамилия, а в такава, когато си на 4, не можеш да си избираш много какво да правиш. Ние имаме една баба от Видин по еврейска линия – баба Виолета. Тя ни каза, че всички ще станем цигулари, независимо дали искаме, или не (смее се). И на 4-годишна възраст всеки от нас влезе в Музикалното училище. И взе, че ни хареса. А да си на сцена – няма такъв кеф!

Имаше ли състезание между вас, братя и братовчеди?

Да, има известна доза състезание, но по-скоро го приемам като нещо позитивно. Вътрешната конкуренция е голяма работа, тя ни дърпа на вървим напред.

Търпите ли градивна критика един от друг?

Критикувал съм само брат ми и то между нас.

При вас е било лесно, както каза, вие сте били музикантска фамилия. Как обаче „заразяваш“ едно дете от „немузикантско“ семейство с класическа музика?

С харизма и тази дума не идва от Хари (смее се).

Всеки ли може да се научи да свири на цигулка?

Ако искаш да се занимаваш професионално, трябва да започнеш на 4-5-годишна възраст, защото като начало ти се изменя формата на ръцете и по-натам би било късно. Виж моите ръце! Различни са. Тази е много по-дълга (показва дясната си ръка). С нея свиря на струните и тези пръсти растат повече, образуват се едни възглавнички върху тях. Виж другата – тя държи лъка и е огромна. Това са цигуларски ръце. Ние се упражняваме всеки ден, при нас е 80% труд и 20% талант. Това води и до физически изменения. Иначе – да, всеки може да се научи да изсвири някаква мелодия, ако има желание.